Въпросът „Как ще ги стигнем румънците?“ днес има съвсем ясен отговор: като спрем да възприемаме общините като политически каси и започнем да ги управляваме като успешни корпоративни структури. Ярък пример за тази трансформация е Букурещ под ръководството на своя генерален кмет Чиприан Чуку. Представител на младото поколение либерали, той доказва, че модерната европейска визия изисква не безразсъдно харчене, а строга финансова дисциплина и пазарна логика.
Докато много български общини продължават да субсидират празничната си програма изцяло с пари от данъкоплатците, Букурещ превръща своя базар от 20 000 кв.м на площад „Конституция“ в самоиздържащ се проект.
Общината събира сериозни приходи от търговците. Наемите за къщичка с греяно вино достигат 7 035 евро, а за бърза храна – 5 025 евро.
Градът осигурява пространството и логистиката, но скъпите атракциони -виенско колело, въртележки се монтират изцяло за сметка на частни оператори. Те възвръщат инвестицията си от билети, а за гражданите входът за самия базар остава напълно безплатен.
Спестени са 5 милиона леи- около 1 милион евро за общинския бюджет, компенсирани от засилен интерес от частни спонсори и рекламодатели.
За първи път подборът на 133-те търговски обекта на базара е поверен на изцяло независима комисия, свободна от политически намеси. Когато местата не се раздават по партийна линия или чрез лични протекции бизнесите се състезават реално на база качество, естетика и автентичност, а общината събира реалната пазарна стойност на наемите до последното евро, пресичайки сивия сектор и корупционния натиск.
Чиприан Чуку носи енергията на дигиталното поколение, но съчетана със солиден административен опит като бивш кмет на Сектор 6 и председател на Националната агенция на държавните служители. Вместо да раздува администрацията, той привлече в най-близкия си кръг няколко доказани професионалисти и съветници с над две и три десетилетия трудов опит.
Къде бърка българският модел?
В големите български градове празничните пространства често се фрагментират на множество малки локални базари. Общините масово преотдават терените на частни фирми-посредници, които след това прибират големите печалби от преотдаване на къщичките. Букурещ елиминира посредника, преговаря директно с бизнеса и задържа целия марж в хазната.
У нас коледната украса, концертите и наемът на сцени все още се разглеждат като директен разход, покриван с парите на данъкоплатците, вместо тези пера да се превърнат в магнит за корпоративни спонсорства и рекламни договори.
Липсата на независими естетически комисии в България води до разпределяне на местата на принципа „първи по време“ или чрез непрозрачни схеми. Резултатът е визуален кич, при който сергии с пластмасови играчки съжителстват с традиционни занаяти, докато Букурещ налага строги изисквания за автентичност и визия.
За да „стигнем румънците“, е необходимо да спрем да гледаме на местната власт като на каса за социални помощи или инструмент за предизборни подаръци. Докато в България общините все още се задоволяват с ролята на наемодатели на сергии, Букурещ показва, че когато общинското ръководство действа като прагматичен инвестиционен мениджър с ясни пазарни правила, градът може да свети с европейски блясък, докато хазната остава на плюс.
Снимка: Община Букурещ
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.
