Странджа и нейният огромен потенциал за развитие като водещ регион за рекреативен климатичен туризъм бяха във фокуса на ключова среща, организирана от народния представител от ПП "Прогресивна България", избран от 2-ри МИР Бургас- Пламен Карашев. В дискусията взеха участие заместник-кметът на Община Малко Търново - Деян Йотов, Таня Кирова - организационен секретар и Петко Костов - председател на ПБ Малко Търново, както и Валентин Атанасов и Злати Ковачева от Българската асоциация за климатолечение и здравен туризъм (БАКЗТ).
Срещата даде нов тласък и провокира реален рестарт на една жизненоважна за района тема. До момента концепцията, предложена от БАКЗТ на местната власт в Малко Търново, не бе намерила необходимото внимание и приложение в местната стратегия за развитие на туризма. Настоящата инициатива обаче дава ясна заявка за промяна на статуквото.
Сградният фонд на Малко Търново като здравно-рекреативен хъб
Участниците в срещата се обединиха около мнението, че уникалният природен ресурс на Странджа е най-ценната даденост на региона. Като основна отправна точка за реализация на концепцията бе посочен последният останал общински сградно-структурен актив – бившата болница за долекуване и профилактика на белодробни заболявания. Сградата притежава отличен потенциал да бъде трансформирана в модерен здравно-рекреативен, зелен и природен хъб за цяла Югоизточна България.
Народният представител Пламен Карашев изрази категорична готовност да застане зад идеите на местната общност и да съдейства за постигане на заложените цели:
Възраждане на климатолечението и прилагане на съвременни форми за възстановяване, профилактика и здравна превенция.
Обособяване на климатичния туризъм като самостоятелно и приоритетно направление в рамките на здравния туризъм у нас.
Създаване на работещ икономически модел, който да генерира нова заетост и бизнес дейности в Странджа – най-слабо развитият икономически регион в България.
Гръцкият модел: Обявяване на икономически слаби райони и 72-часови визи
По време на разговора бе даден пример с успешни европейски практики от Гърция и Италия. Към народния представител бе отправено конкретно предложение да инициира прилагането на този подход и в пограничните райони на Странджа и Южното Черноморие.
Основните стъпки в тази посока включват:
- Официално обявяване на пограничните странджански общини за икономически слаби райони със специален статут.
- Привличане на туристи от съседна Турция чрез въвеждане на облекчен режим и 72-часови целеви визи.
- Стимулиране на местния бизнес, производството на локални продукти и сектора на услугите чрез по-добри административни и данъчни условия.
Предложението срещна пълна подкрепа от страна на заместник-кмета на Малко Търново Деян Йотов, който потвърди, че моделът работи безотказно в редица държави от Европейския съюз.
Държавна политика за над 90 общини в страната
Най-важният резултат от проведената среща е възвръщането на фокуса върху зеленото и климатично богатство на Странджа, което трябва да заеме своето полагащо се място както в местната, така и в националната политика. Тази инициатива има потенциал да се превърне в национален приоритет за развитието на близо 90 български общини и местности с подобни дадености, повечето от които в момента са икономически уязвими.
Участниците изказаха специална благодарност към Пламен Карашев за сериозната му ангажираност, дълбокото разбиране на проблемите и готовността му да инициира последващи законодателни и изпълнителни стъпки по правителствена линия, както и в ресорните парламентарни комисии в Народното събрание.
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.
