Снимка: Ивелин Банджаков
Лъжата беше истина, притворството - норма за поведение, лицемерието се котираше високо.
От всякъде ни заливаше фалш, "пакетиран" в бланкетни клишета за добрата и съпричастност.
Много трудно се отсяваше истината. Някак си все оставаше скрита, под купища празнословие.
Нищоправенето беше издигнато в култ, но такъв, скрит зад закончета и наредби с всичките им параграфи и алинеи.
Хората умишлено бяха заливани от поток от информация, в който и да искаха нямаше как да отсеят истина от лъжа.
"Брат, това е уйдурма" - човекът стои срещу мен, подпрял ръце върху кръстосаните си крака. Усмихва се леко, едва.
"Знам, че е уйдурма! Сигурен съм даже!"- туй ми идва да му кажа, ама не го правя. Вместо това смутолевям нещо от порядъка, че може да се окаже хубаво за града, за туризма.
Туризъм, туризъм. Ах този туризъм. Тази дума така се беше клиширала...
Всички говорех с носталгия за времето, когато в малките си къщички хората даваха по една-две стаичка на туристи.
Когато вечер след плажа Иван от София или Пенчо от Козлодуй сядаше с хазяина си на по чаша смокинова ракия или домашно вино, направени от същия този хазяин. Калдъръмените улички на стария град се изпълваха с глъчта на туристите, вървящи под лозите, надвиснали току над главите им. Туристите не бяха много, не бяха и малко за възможностите на онова време. Хората имаха целогодишна работа, а туризма, туризмът просто им носеше нещо допълнително. Не беше бизнес а преживяване, свързано с нови приятелства, любови и емоции. Така си беше...
"Ще използват държавните пари да ремонтират кея, да направят някой ресторант и след време ще го дадат на концесия на точните хора" -човекът ме погледна и на лицето му се изписа пак тази лека усмивка. Вече ми се струва ехидна.
"От къде си сигурен?" - питам директно.
"Знам, каза ми N, вчера го видях. Пуснали са тия напред да вървят и да замайват хората с красивите обещания за безброй блага"
"А музеите, галериите, културата? Нали такава беше концепцията?"- гяволитата усмивка на събеседника ми ме кара да осъзная собствената си наивност.
"А бе ти, не разбра ли, че става въпрос за много пари? Казах ти, че ще се направи нещо, ама не за култура и изкуство. Но...ще се обещае култура! По-нататък! Айде тръгвам, че те виждам зает си много"- става, закопчава палтото си и ми подава ръка. Ръкувам се и още мисля, за това което ми каза.
Дали наистина, този остров, превърнат през годините в полуостров щеше да види, това което заслужаваше, заради прастарата си история, изпълнена с периоди на печал и драматизъм, но и на величие?
...или щеше да се превърне в поредната "модерна туристическа марина с увеселителни обекти и места за рекреация"...
Времето щеше да покаже.
Из "Дневниците на един Кмет ", Тихомир Янакиев- кмет на община Созопол
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.