Снимка:nationalgeographic.bg
През 2025 г. астрономическото лято в Северното полукълбо започва на 21 юни в 05:42 ч. българско време. Тогава настъпва лятното слънцестоене, което означава и най-дългият ден и най-кратката нощ през годината за Северното полукълбо. Денят ще е с продължителност от 15 часа и 19 минути.
Какво представляват слънцестоенията
Слънцестоенията възникват, защото оста на въртене на Земята е наклонена около 23,4° спрямо орбитата на Земята около Слънцето. Този наклон определя сезоните на нашата планета. В два момента всяка година, по време на така наречените слънцестоения, земната ос е наклонена най-близо към Слънцето. Тогава в полукълбото, наклонено повече към звездата, се случва най-дългия ден (лятно слънцестоене), докато в полукълбото, наклонено по-далеч от Слънцето, се случва най-дългата нощ (зимно слънцестоене).
Слънцестоенето и древността
В продължение на хилядолетия културите по света измисляли начини да отбелязват и празнуват тези небесни събития, включително като изграждали мегалитни структури, с които да ги почетат.
Такива структури са камъкът Heel Stone, който стои извън главния кръг на Стоунхендж, но по време на лятното слънцестоене се изравнява с изгряващото слънце.
Великите пирамиди в Египет изглежда също са подравнени спрямо Слънцето. Гледано от Сфинкса в Гиза по време на лятното слънцестоене, звездата залязва между пирамидите на Хуфу и Хефрен, въпреки че не е известно как точно древните архитекти са успели да ги ориентират по този начин.
Древното светилище “Вратата на богинята Майка” над село Бузовград край Казанлък е изградено така, че слънчевите лъчи при залез в деня на лятното слънцестоене, минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала.
Мегалитен комплекс “Вратата на богинята Майка и Бащин камък”
Мегалитът и древно светилище “Вратата на богинята Майка” представлява скална група, в която е изсечен отвор, наречен Слънчева врата, с височина около 1,80 м. по такъв начин, че Слънцето попада в него по време на залеза в деня на лятното слънцестоене (21 юни). Според учените структурата е изградена между 1800 и 1600 г. пр.н.е.
Състои от два хоризонтално разположени каменни блока, поставени върху други два, които са част от основната скала на масива, като по този начин образуват трилит (едни от най-известните трилитни (мегалитни) структури в света са Стоунхендж в Англия, мегалитните храмове в Малта, трилитът Haʻamonga ʻa Maui в Тонга и др.).
В близост са разположени множество други скални структури, включително трон, жертвеник и урва. Тронът се намира на около 5,8 м източно от Слънчевата врата, на линията между старопланинския връх Триглав и отвора на трилита. По-мащабен изглед показва, че мегалитът попада на един от върховете на триъгълник в Долината на тракийските царе, като на другите два се намират съответно столицата на одрисите Севтополис и могилата “Голяма Косматка”, за която се предполага, че е гробницата на владетеля на Одриското царство Севт III.
В близост до Слънчевата врата се намира друга скална група, наподобяваща фалос, откъдето идва и названието Бащин камък. Как каменната структура е участвала в мистериите на траките, до днес остава неразгадано. Но според легендата, жена, която седне върху камъка, зачева.
Според учението на траките, слънчевият изгрев символизира раждането, а залезът – смъртта и отвъдния свят на мъртвите. Ето защо се смята, че мегалитът е врата към отвъдното, може би завръщане към Великата богиня-майка (Земята). Предполага се, че е използван при култови ритуали и погребения на тракийски аристократи и жреци. Вероятно в древността е използван и за измерване на продължителността на астрономическата година и годишните сезони.
Източник:nationalgeographic.bg
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.